Специализирано списание за хирургия и медицина: Хирургия Коремна хирургия Интестинален фитобезоар като причина за тънкочревен илеус

Интестинален фитобезоар като причина за тънкочревен илеус

Печат

тънкочревен фитобезоар,обструктивен илеус,парциална резекция на стомаха, ваготомия с пилоропластика, тьнкочревен илеус, консумация на косми - трихофагия,  Трихофитобезоар, Фармакобезоар, болка в епигастриума, хидроаерични сенкиТънкочревният фитобезоар е рядък и винаги предизвиква обструктивен илеус. Безоарът обикновено се формира в стомаха.

 

 

Гастректомия, парциална резекция на стомаха или ваготомия с пилоропластика са обикновено предшестващи фактори за образуването на безоар. В литературата са описани доста случаи на различни по вид и местоположение фитобезоари и само няколко образувани в проксимални йеюнални дивертикули, причинили висок тьнкочревен илеус. Настоящият доклад представя тънкочревен фитобезоар, открит интраоперативно, образувал се във висок йеюнален дивертикул след провеждане на специфичен диетичен режим.

Думата безоар произлиза от Персия, като литературно се превежда - „протектор срещу отрови", известен още от древността с магическите си способности да неутрализира всякакви отрови. Древните вярвали, че ако изпиеш чаша с отрова, съдържаща и безоар, той ще неутрализира действието на отровата в нея. Всъщност някои видове трихобезоар наистина притежават способността да преципитират и свързват арсеника и неговите микстури, често използвани в древността като отрова.
Първи опит за развенчаване на мита за безоара прави хирургът Ambroise Pare през 1575 г., описвайки експеримент, проведен от него. По това време вярвали, че безоарът има способнос  ттa дa излекува ефектите на всякаква отрова, в което Паре не вярвал. Случило се така, че един от готвачите в имението на Паре бил уличен в кражба на сребърни съдове и осъден на смърт чрез обесване. Готвачът се съгласил да бъде отровен, при условие, че ще му се даде и безоар след това, а ако оцелее ще бъде освободен. Безоарът не го излекувал и той умрял в агония 7 часа след това. По този начин Паре доказал, че безоарът няма способности да излекува всякакъв вид отравяне.
 

Съществуват няколко варианти на безоари с органичен и неорганичен произход. В литературата са описани:
 

Трихобезоар ( Trihobezoar). Образуван е от кълбо косми. Среща се при редкия синдром на Rapunzel и други психични заболявания свързани с консумация на косми - трихофагия (trichophagia).
 

Фитобезоар (Phytobezoar). Съставен е от несмилаеми или слабо смилаеми растителни и плодови фибри или костилки (фурми, маслини, череши и други). Често са предразположени пациенти със забавена стомашна моторика и чревна перисталтика.


Трихофитобезоар (Trichophytobezoar). Комбинация от косми и несмилаеми растителни остатъци.
 

Фармакобезоар (Pharmacobezoar). Формира се от комбинация на несъвместими медикаменти, образуващи неразтворими съединения. Най-често е със стомашна локализация.
В литературата са описани обструктивни състояния, причинени от безоари от хранопровода до дебело черво. Най-често те причиняват обструкция при преминаването им през естествени стеснения в гастроинтестиналния тракт. Болшинството от безоарите са локализирани в стомаха (често се съобщават и като усложнения след хирургия на стомаха), следвани от тънкочревните по локализация и накрая от дебелочревните.
 

КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ
Г.И.Г., жена на 30 години с ИЗ 5350/17.03.2009г., без придружаващи заболявания. Постъпва в клиниката с 24 часова анамнеза за остро появила се болка в епигастриума, постепенно разливаща се в горната коремна половина с коликообразен характер и засилващ се интензитет. Явява се гадене и повръщане на стомашно съдържимо без патологични примеси. Няма флатуленция и дефекация след появата на болката. Афебрилна. От 1 месец провежда диета с пшенични трици. Последно консумира закуска от пшенични мюсли с мед и кисело мляко.
От локалния статус: Добро общо състояние. Корем над нивото на гр.кош с видима перисталтика в лява коремна половина, съответстваща на болковата криза. Тимпаничен тон в горни отдели. Меки стени с дифузна болезненост по целия корем, без данни за перитонеално дразнене. Усилена перисталтика с преодоляващ характер в горна половина с метален оттенък и плискане.
 

От проведените диагностични изследвания: Обзорна рентгенография на корем в право положение: Без данни за свободен газ в коремната кухина. Тънкочревни хидроаерични сенки срединно.
Ехография на коремни органи: Значително, на места до 5см. дилатирани тънкочревни бримки, с повишено течно-газово съдържимо, с усилена перисталтика. На този фон не се сканира ясно доловима патологична „кокарда" или възпалителни промени в чревната стена. Наличие на свободно подвижна течност в малкия таз. Параклиника в норма.
 

При експлорацията се установи: Тотален серо-фибринозен перитонит с обилно количество ексудат, раздути тънкочревни бримки. На около 70 см от lig.Treizi се установи дивертикул на широка основа с размери 4/5 см. На около 40 см под него се откри неподвижна туморна формация на червото, обтурираща чревния лумен и предизвикваща висок тънкочревен илеус. Извърши се ретроградна евакуация на тънкочревното съдържимо. Инцизира се червото над туморната формация, която се евакуира и описа като фотобезоар, съставен от компактна маса пшенични трици и мюсли. Йеюнумът се заши на един етаж с атравматични конци 3/0. Извърши се клиновидна ексцизия на дивертикула. Дефектът се затвори с атравматичен конец 3/0. Лаваж. Дренажи.
 

 

Дискусия:

Тънкочревният илеус е най-честата клинична изява на фитобезоара, въпреки това на него се падат едва 0,4-4% от причините за всички чревни обструкции. Въпреки ниската честота, такава причина не бива да се забравя като възможен етиологичен причинител на тьнкочревен или дебелочревен илеус дори при млади и здрави пациенти.   

 

 

Българско хирургическо дружество