Специализирано списание за хирургия и медицина: Хирургия Ортопедия Венозни тромбоемболии

Венозни тромбоемболии

Печат

vte_mainВсяка година в страните от ЕС от венозни тромбоемболии умират 480 000 души - повече отколкото от рак на гърдата, рак на простатата, СПИН и транспортни злополуки, взети заедно.

 

Рискът от венозни тромбоемболии е особено висок при пациентите, подложени на операции за замяна на тазобедрена или колянна става. Отскоро фирмите, които произвеждат препарати за орална тромбопрофилактика, предлагат индивидуална и удобна терапия с добър профил на ефективност и безопасност.

Перорална профилактика
Както ортопедът проф. д-р Райнер Коц от Медицинския университет във Виена и д-р Ханс-Мартин Фриче от Клиниката по замяна на стави в Гармиш-Партенкирхен казват: “Освен, че пести време на обслужващия персонал, пероралната профилактика на тромбозата е особено благоприятна за по-добрия комплайънс на пациентите”. Проф. Райнер Коц смята, че ежедневните инжекции след изписването от болницата често са основната причина за самоволното прекратяване на необходимата терапия от страна на пациентите. Страхът на пациентите от самостоятелното поставяне на инжекциите в много случаи води до прекратяване на терапията. При използване на перорална профилактика изчезват проблемите свързани с отстраняването на отпадъците от иглите, както и нараняванията на персонала. Д-р Фриче допълва, че биха могли да се смятат и около 35 минути спестено време за всеки пациент, тъй като отпада и обучаването на пациентите сами да си поставят субкутанно инжекциите. Д-р Фриче посочва, че в Клиниката по замяна на стави в Гармиш-Партенкирхен от април 2008 г. досега са лекувани над 420 пациенти с препарати за орална тромбопрофилактика и е установено много добро равновесие между ефективността и безопасността.

Хепарини и фондапаринукс
Според проф. д-р Клив Кийрън от Университета McMaster в Хамилтън, Канада, казва: „Почти всички хоспитализирани пациенти имат поне един рисков фактор за възникване на венозна тромбоемболия. Затова фокусът днес е насочен към идентифициране на онези пациенти, които са с повишен риск.” Нисък риск има при пълна подвижност и отсъствие на рискови фактори и на практика се среща изключително рядко. Във всички останали случаи профилактиката е необходима, включително и при артроскопии. Ниско дозирани хепарини или фондапаринукс се препоръчват при умерен риск (когато има необходимост от покой след операцията) и при висок риск (при големи ортопедични операции) от тромбоемболии. В повечето случаи лечението продължава и след края на стационарния престой. Проф. Кийрън посочва, чe профилактиката в извънболнична среда трябва да продължи от две до пет седмици.
При риск от дълбоки венозни тромбози или белодробни емболии всички стратегии за лечение са по-ефективни отколкото отсъствието на лечение: субкутанен нискомолекулярен хепарин, интравенозен UFH, мониториран субкутанен UFH, фиксирана доза субкутанно или фондапаринукс.

 

 

Автор:
Д-р Мишел Майер


Източници:
1 VITAE-Studie. Veröffentlicht unter anderem
auf hilope.de/portal/module-Artikelprintpubtid-
1-pid-203.html.
2 Eriksson BI et al, J Thromb Haemost 2005; 5
3 Alban S, Pharmazeutische Zeitung 2007; 23
4 Ruef J, Klinikarzt 2003; 32 (8): S. 258-264
5 Eriksson BI et al, Journal of Thrombosis and
Haemostasis 2007; 5: 2178-2185.
6 Eriksson BI et al, Lancet 2007; 370: 949-56