Специализирано списание за хирургия и медицина: Хирургия Онкохирургия Карцином на колон - епидемиология, етиология, рискови фактори и синдроми

Карцином на колон - епидемиология, етиология, рискови фактори и синдроми

Печат

Рак на дебелото черво - причини, рак на правото черво симптоми, рак на дебелото черво прогноза, полипи на дебелото черво, дебело черво метастазиВъпреки напредъка в лечението на колоректалния карцином все още лечението на това заболяване е един от основните здравни проблеми в света.


Колоректалният карцином е на трето място по смъртност за мъже и жени. По честота за мъже е на трето място след простата и белия дроб, а при жени - след рака на гърдата и белия дроб.

 

 Карциномът на колона е 2.4 пъти по често заболяване от рака на ректума. Ракът на ректума е дефиниран като тумор, развиващ се под перитонеалната дубликатура в зоната на 10-12 см от аналния канал. Тъй като карциномът на ректума има различна клинична картина и начин на лечение, той се разглежда отделно от карцинома на колона.

Епидемиология

Пол : Заболяемостта от колоректален рак е почти еднаква при мъже и жени. Туморите на колона се срещат малко повече при жени отколкото при мъже (1,2:1), докато ректалният карцином е по-чест при мъжете спрямо жените (1,7:1).

Географско разпределение: Заболяемостта от колоректален карцином е по-висока в индустриалните райони (САЩ, Канада, Скандинавските страни, западна и северна Европа, Нова Зеландия, Австралия) и по-ниска в Азия, Африка (между черното население) и Южна Америка (с изключение на Аржентина и Уругвай).

Локализация на заболяването: Карциномът на колона обхваща 70% от всички тумори на дебелото черво, като честотата му в проксималния колон е значително по-голяма.

Преживяемост: Пет годишната преживяемост за пациенти в I, II, III стадий се подобрява през последните години. Този факт се дължи на разширените хирургични намеси, модерната анестезиологична техника, подобрените палиативни грижи. В допълнение трябва да се подчертае значението на подобрената патологоанатомична техника при изследване на резекционните препарати, на по-доброто стадиране, както и на приложението на адювантна химиотерапия при карцинома на колона и адювантна химио- и лъчетерапия при ректалния карцином.


Време на диагноза 5-годишна преживяемост %
Ранен локализиран стадий 90 %

След разпространение в

съседни органи и лимфни възли

64 %
Далечно разпространение 8 %



Етиологични и рискови фактори
Все още е неизвестна причината за появата на колоректалния карцином, но в генезата за възникването му се включват фактори от околната среда, хранителни, генетични, наследствени фактори, както и заболявания водещи до развитието на карцином.

Фактори на заобикалящата среда: Азиатци, африканци и южноамериканци, емигрирали от области с нисък риск на заболяването, приемат високия риск, характерен за страната, в която имигрират, а това е доказателство за значението на околната среда. Тютюнопушенето, както и алкохолът са съществени фактори за увеличаването на риска от заболяването.

Хранене: Храни, богати на мазнини и холестерол, увеличават риска от заболяването. Обратно, зърнени храни и зеленчуци се считат за протектори срещу развитието на карцином. Протективна роля се приписва на калциевите соли и богатата на калций храна.

Възпалителни заболявания: Болни с възпалителни заболявания (язвен колит, болест на Crohn) имат по-висок риск за развитието на карцином. Рискът при болни с язвен колит зависи от продължителността на активното заболяване, размера на поразеното черво, дисплазията на мукозата, продължителността на симптомите. Рискът се увеличава от 3 % през първото десетилетие на заболяването до 20 % през второто десетилетие.

Научете как се поставя диагноза карцином на колона?

Наследствени полипозни синдроми:
Синдром на Линч - разположени предимно проксимално от флексура лиеналис карциноми при лица под 50-годишна възраст със засягане на поне трима души от две последователни поколения. Характерна е повишената честота на синхронни и метахронни карциноми, както и екстраколични локализации - тънко черво, стомах, ендометриум, яйчници, уротел и др. Предизвиква се от мутации в MMR гени. Рискът за развитие на карцином достига 80% при мъже до 70- годишна възраст.

Синдром на Muir-Torre - рядък фенотипен вариант на горния.
Фамилен колоректален рак тип X- новообособена група фамилии с клиника, сходна стази при синдром на Линч, но без мутации в MMR гени.

Наследствени полипозни синдроми:
Наследствена аденоматозна полипоза (FAP) - характеризира се със стотици до хиляди сесилни или пендикулирани полипи с хисто- логичната картина на аденоми, обхващащи целия колок.

Синдром на Gardner - манифестира се като FAP с екстраколонно развитие на остеоми на мандибулата, черепа, дългите кости, дезмоидни тумори, дентални аномалии, неоплазми на щитовидната жлеза, адреналните жлези, билиарните пътища и черния дроб, конгенитална хипертрофия на пигментния епител на ретината, фиброматоза на мезентериума.

Синдром на Turcot - характеризира се със злокачествени тумори на дебелото черво и мозъка. Различават се два типа: полипи, развиващи се по начина на FAP в комбинация с малигнен глиобластом и втори вариант - карцином на колона с астроцитом.

Хамартомни полипи:
Синдром на Peutz-Jeghers - характеризира се с меланинова пигментация около носа, устните, лигавицата на бузите, дланите, краката и полипи най-често в тънките черва, но също така в стомаха и дебелото черво. Същите предизвикват тежки хеморагии, чревна непроходимост. 50% от пациентите развиват карцином.

Ювенилни полипи - различават се три форми: полипи, локализирани в дебелото черво; полипи, локализирани в стомаха и генерализирана форма. Полипите са хамартоми, покрити с нормален жлезест епител.

Болест на Cowden (синдром на мултиплени хамартоми) - характеризира се с мултипленни хамартомни тумори с ектодермален, мезо- дермален и ендодермален произход.

Аденоматозни полипи - колоректалните тумори се развиват по- често при болни с полипи. Съществува около 5% вероятност карци- номът да е в аденома. Рискът корелира схистологията и големината на полипа. Малигненият потенциал е по-голям при вилозните и тубуловилозните, отколкото притубуларните аденоми. Аденоматозни полипи по-малки от 1 см. имат малката вероятност от 1% да бъдат малигнени, докато над 2 см вероятността достига до 40%.

Ракова анамнеза - пациенти с анамнеза за колоректален карцином имат голяма вероятност да развият втори колоректален карцином или друг тумор. Жени с карцином на гърдата, ендометриума или овариите са с повишен риск от развитието на колоректален карцином.

Ако имате оплаквания моля направете консултация със специалист по заболявания на дебелото черво!


Източник на информация:

Алгоритми за лечение на онкологични заболявания - София 2009