Специализирано списание за хирургия и медицина: Хирургия Кардиохирургия Хирургично лечение на усложненията на острия миокарден инфаркт

Хирургично лечение на усложненията на острия миокарден инфаркт

Печат

Инфаркт на междукамерната преграда, настъпване на застойна сърдечна недостатъчност или шок, Аускултаторно се установява холосистолен шум по левия стернален ръб, напредък на сърдечната хирургия, Аневризма на лявата камера, симптомите на застойна сърдечна недостатъчностИнфаркт на междукамерната преграда с последващо образуване на дефект се наблюдава в около 1 % от случаите с остър миокарден инфаркт. Интервала между острия инфаркт и настъпващата руптура на междукамерната преграда варира между 1 и 12 дни.

Оформения вече дефект на междукамерната преграда изключително влошава прогнозата на заболяването като 24 % от пациентите умират в първия ден след руптурата. 65 % в края на втората седмица и по-малко от 20 % преживява: втория месец.Водещо в клиничната картина е внезапното влошаване на функционалния клас с настъпване на застойна сърдечна недостатъчност или шок. Аускултаторно се установява холосистолен шум по левия стернален ръб. Въпреки демонстративността на клиничната картина окончателната диагноза се поставя посредством доплер-ехокардиография и сърдечна катетеризация.
 

 

Най-често дефекта е разположен в областта на предния апикален септум след оклузия на лявата предна десцендентна артерия, и много по-рядко в задния папиларен септум в случаите със запушване на дясната коронарна артерия. Хирургичната корекция е индицирана при почти всички случаи. Възможно е изключение само по отношение на много възрастни пациенти с напреднали
мултиорганни увреди. Предоператвино се поставя интрааортна балонна помпа за подпомагане на левокамерната функция.

Интервенцията не трябва да се отлага и извършването й колкото се може по-рано е правило. След включването на екстракорпоралната циркулация и кардиоплегичното спиране на сърцето се осъществява инцизия в областта на инфаркта на лявата камера, за да се представи новопоявилия се дефект на между камерната преграда. Околните некротични тъкани на дефекта се изрязват и съшия се затваря с помощта на заплатка
/кръпка/ от дакрон. Лявата камера се възстановява директно или с помощта на допълнителна заплатка от дакрон, така че да се запази геометрията й. При необходимост се поставят допълнително графтове към всички засегнати и увредени коронарни съдове. Независимо от напредъка на сърдечната хирургия, при тези пациенти ранната следоперативна смъртност все още е висока - в диапазон от 25 до 40 % и зависи от тежеста на предоперативния шок и степента на мултиорганното засягане.
 

Аневризма иа лявата камера
Левокамерната аневризма се развива на базата на масивен миокарден инфаркт обикновено недобре и агресивно лекуван, когато трансмуралната цикатриксиална тъкан постепенно изтънява и оформя една издатина извън нормалната кухина на камерата. Честотата му е средно от 2 до 4 % в случаите с миокарден инфаркт, като 90 % от аневризмите ангажират антеросепталната
част на лявата камера и само около 10 % задната. Повече от 50 % от тези аневризми съдържат интрамурален тромб. Аневризмата не се съкращава, а с големината и парадоксалното си движение пречи на контрактилитета на останалата част от миокарда. Най-често срещаните симптоми са застойната сърдечна недостатъчност, емболизации и камерни екстрасистоли или аритмии.
От полза за окончателната диагноза идват в съображение електрокардиограмата, доплер-ехокардиографията и сърдечната катетеризация. Повечето от пациентите са индицирани за хирургично лечение, което се състои в изрязване на аневризмата, възстановяване целостта на лявата камера и пълна коронарна реваскуларизация. Ранната следоперативна смъртност при тези пациенти варира от 4-5 % за планово оперираните до 20-25 % за оперираните по спешност. Прогнозата за неоперираните пациенти е трагична, докато за преживелите оперативната интервенция е задоволителна. Петгодишната преживяемост е 70-73 %. като в 60 до 63 % от случаите изчезват симптомите на застойна сърдечна недостатъчност.

Литература:

Учебник по " Хирургични болести" под редакцията на проф. Н. Яръмов Издателство: Арсо Година на издаване: 2007