Ретенция на тестиса (крипторхизъм)

Печат

Ретенция на тестиса (крипторхизъм), нарушен десцензус на тестиса, Retentio testis inguinalis, Retentio testis abdominalis , Ectopia testis, Testis migrans (асансьорен тестис)Представлява нарушен десцензус на тестиса, който се задържа на различни нива. Наблюдава се от 1% до 5% от момчетата след 1-годишна възраст, по-често в дясно.

В 20 % от случаите е двустранен.
 

Етиопатогенеза
След 5-ия лунарен месец тестисът започва да се спуска към ингвиналния канал и преминава през него заедно с processus vaginalis peritonei към 7-ия месец. Към 9-ия месец десцензусът вече е завършен, но при недоносени може да приключи към първата година от раждането.
Задържаният в ингвиналния канал тестис е хипопластичен, а абдоминалният е недоразвит и атрофичен. Доказано е, че е нарушена неговата хормонална и сперматогенна функция. Ако се остави в нетипична позиция в област с по-висока телесна температура, има опасност от задълбочаване на атрофията и от малигнена дегенерация.
 

Класификация
Различават се четири основни позиционни аномалии на тестиса:
- Retentio testis inguinalis – незавършен десцензус на тестиса, който се опипва в ингвиналния канал
- Retentio testis abdominalis (или крипторхизъм – скрит тестис) – тестисът е задържан ретроперитонеално преди вътрешния ингвинален отвор
- Ectopia testis – тестисът е преминал външния ингвинален отвор, но се разполага на нетипично място извън скротума, обикновено подкожно над апоневрозата на m.obliquus abdominis externus
- Testis migrans (асансьорен тестис) – тестисът стои високо във входа на скротума. Наблюдава се при дълъг gubernaculum testis и мощен кремастерен рефлекс.
 

Клинична картина
Основен белег е липсата на единия или на двата тестиса на нормалното им място в скротума. В повечето случаи, особено при абдоминален крипторхизъм, съответната скротална половина е
недоразвита. Поради смутена хормонална функция се наблюдава дискретна феминизация.
 

Диагноза
При внимателно бимануално изследване тестисът се опипа подвижен в ингвиналния канал, но не може да се избута в скротума. Тестисът е хипопластичен, с мековата консистенция. Външният ингвинален отвор е силно стеснен или облитерирал.
Абдоминално разположеният тестис се диагностицира с доплерова ехография или сцинтиграфия. По-точна диагноза се поставя при лапароскопското изследване. Хормоналните изследвания показват понижени стойности на тестостерона и серумния гонадотропин.
 

Лечение
Хормоналното лечение с тестостерон е спорно. Оперативната корекция на задържания тестис се извършва във възрастта 18 – 24 месеца, за да се спрат процесите на атрофия. Операцията се нарича орхидопексия и се състои в отделяне на семенната връв от херниалния сак и фиксиране на тестиса към дъното на скротума. Най-честото следоперативно усложнение е ретрахирането на тестиса. Късните резултати по отношение на фертилитета са по-добри,
ако операцията е извършена в ранна детска възраст.


Източник на информация:

РЪКОВОДСТВО ПО ХИРУРГИЯ С АТЛАС ТОМ XIII.