Специализирано списание за хирургия и медицина: Хирургия Гръдна хирургия Освобождаване на белия дроб от сраствания

Освобождаване на белия дроб от сраствания

Печат

 

В случаите, когато те са по протежение на цялата му дължина и ориентацията за белодробния паренхим е трудна, се препоръчва да се резицира и премахне долностоящото ребро.

След това се срязва плеврата и внимателно по тъп и остър начин (интраплеврално) се отделя белият дроб на достатъчен участък така, че след поставяне на екартьора той да не се разкъса. Следва освобождаване на белодробния паренхим от гръдната стена напред и назад, респективно нагоре и надолу. Когато това е невъзможно, се преминава към екстраплеврално освобождаване на белия дроб във fascia endothoracica и проникване в плевралната кухина, където е възможно. При тотално облитерирала гръдна кухина отпрепарирането на адхезиите става много трудно и е съпроводено с кървене, но е задължително условие при осъществяване на лобектомия. При съществуващи и непремахнати сраствания има опасност околният белодробен паренхим да не може да заеме равномерно мястото на резецирания участък и да се формира остатъчна плеврална кухина. Тоталното отделяне на белия дроб е желателно и поради факта, че достъпът към хилусните му елементи е свободен и при възникване на евентуално сериозно кървене хилусът има възможност да се клампира или съдовете да се лигират бързо.

При абсцеси, супурирали белодробни кисти, карцином със съмнение за инфилтрация на париеталната плевра, туберкулозни каверни и др. обикновено се установяват сериозни сраствания в близост до патологичния процес. В тези участъци съществува опасност от разкъсване на белодробния паренхим и дисиминация на плевралната кухина. При тези случаи отделянето може да стане екстраплеврално във fascia endothoracica. Този план е опасен в купола на гръдния кош и при освобождаване на горната медиастинална повърхност на белия дроб, поради наличие на големи кръвоносни съдове в тези зони и съществуваща възможност от евентуалното им увреждане. Екстраплевралният начин на отпрепариране трябва да се извършва внимателно назад паравертебрално и напред парастернално, поради опасност от навлизане в медиастинума и нараняване на медиастинални структури или проникване в контралатералната плеврална кухина. Извънплевралното отделяне е винаги съпроводено от обилно кървене,което в началото се третира с тампониране на структурите с марлени компреси, напоени с врял серум. След овладяване на дифузното кървене, съдовете се коагулират или прошиват.

 

Литература:

Ръководство по хирургия с атлас том VII под ред. на проф. Д.Петров - издателство "Проф. Марин Дринов", София 2011