Специализирано списание за хирургия и медицина: Хирургия Гръдна хирургия Травми на гръдната стена

Травми на гръдната стена

Печат
лечение на гръден капак, фрактури на костния скелет с разкъсване на мускули, париелечение на гръден капактални повреди от огнестрелно оръжие, релаксация на дорзалната мускулатура, профилактика на възпалителни белодробни усложнения, оперативна стабилизация чрез остеосинтеза, интраторакална хеморагияКласификация

а) с фрактури на кости (клавикула, стернум, лопатка, гръдни прешлени, ребра) — изолирани (съчетани, единични) и множествени в 1 или 2 фрактурни линии (гръден капак);

б) без фрактури на костния скелет с разкъсване на мускули и/или париетални съдове и/или плевра

в) съчетани. 



Етиопатогенеза

Париетални повреди вследствие на директен удар или компресия се срещат в 50—80% от пострадалите със закрита гръдна травма. Могат да бъдат изолирани, но най-често се съчетават с увреди на белия дроб и други торакални органи. Преките париетални повреди от огнестрелно оръжие имат специфика според вида на проектила. Проникващите наранявания от хладно оръжие са обикновено през междуребрия.


Множествени фрактури

Счупването на 3 и повече ребра е указание за органни увреди. Фрактурите на горни ребра (особено на I) се съпътстват с руптури на трахея, главни бронхи, подключични съдове, arcus aortae, pi. brachialis и d. thoracicus.

Фрактурите на долни ребра се съчетават с лезии на коремни органи (далак, черен дроб, бъбреци). Размачкан торакс с фрактури на 10—11 ребра едностранно в една линия е несъвместим с живота в над 90% от случаите. Клиничните изяви са болка, костни крепитации и симптом на клавиша. На рентгенография неразместени хрущялни фрактури се диагностицира трудно. Лечението е консервативно .

Гръден капак (островна фрактура, flail chest)

Подвижен сегмент от гръдната стена при две успоредни фрактурни линии на II до V ребра. Парадоксалната подвижност при предни и предностранични капаци възниква с различна амплитуда веднага след травмата, а при задностранични капаци — след релаксация на дорзалната мускулатура. Патологичният сегмент не е видимо подвижен при повърхностно дишане.
Гръдният капак е част от патофизиологичен комплекс при тежки травми, обуславящ неефективна вентилация предвид белодробните контузии, ателектази, пневмо(хемо) торакси и повишената кислородна консумация. Класическият махалообразен феномен с прекачващ се газ не е автономен за патофизиологичните разстройства.

 


Съвременното лечение на гръден капак включва:

а) вътрешна пневматична стабилизация на гръдната стена чрез ИБВ, поддържаща разгънат бял дроб

б) проходимост на ТБД

в) профилактика на възпалителни белодробни усложнения

г) адекватно обезболяване

д) кислород

е) оперативна стабилизация чрез остеосинтеза, специални плаки или междуребрено обшиване, когато има показания за торакотомия, като напр. продължаваща интраторакална хеморагия.
Смъртността при пациенти с левостранни гръдни капаци е два пъти по-висока (49%) спрямо тази с десностранни (25%).

Литература:

Ръководство по хирургия с атлас том VII под ред. на проф. Д.Петров - издателство "Проф. Марин Дринов", София 2011