Трахеомалация - размекване на трахеята

Печат

tracheoНастъпва редукция и обструкция на трахеалния лумен по време на издишване и кашляне, вследствие херниране на задната стена навътре.

Първите съобщения по проблема са от Herzog и Nissen и датират от 1954 г. Тези автори го описват при пациенти с хроничен бронхит и го свързват с промени в еластичните фибри.

Етиология

Етиологията бива няколко вида:

 

 

 

 

 

Клинична картина и диагноза.

Характерна клинична изява е експираторното хриптене и стридор със или без лаеща кашлица. В диференциално диагностично отношение трябва се да мисли за астма и особено за емфизематозен и хроничен бронхит.

 

 

Лечение
 

Резекция.

Показана е при постинтубационната трахеомалация, особено в съчетание със стеноза, заемаща къс сегмент от трахеята.
 

Външно шиниране.

Състои се в подсилване на мембранозната част на трахеята. Операцията е подходяща за малация, свързана с емфизем и хроничен бронхит. За целта се използват автоложни парчета кост (ребро), хрущялни „пръстени", мрежа на Marlex и силиконови стентове, прикрепени към трахеята с шевове.
 

Вътрешно шиниране (стентиране).

Показано е при ограничена сегментна малация, която може да се разшири с използване на Montgomery Т-стентове. Особено подходящи са млади пациенти с постинтубационно размекване без тежка обструкция. Стентът може да се свали след 12—18 месеца.

 

Литература:

Ръководство по хирургия с атлас том VII под ред. на проф. Д.Петров - издателство "Проф. Марин Дринов", София 2011