Настъпва редукция и обструкция на трахеалния лумен по време на издишване и кашляне, вследствие херниране на задната стена навътре.
Първите съобщения по проблема са от Herzog и Nissen и датират от 1954 г. Тези автори го описват при пациенти с хроничен бронхит и го свързват с промени в еластичните фибри.
Етиология
Етиологията бива няколко вида:
- вродена — свързва се със сегментен хрущялен дефицит, вродени съдови пръстени и аномалии в кръвообръщението;
- постинтубационни лезии със или без стеноза;
- постоперативна — след инфекция на анастомозата при трахеална реконструкция;
- външна компресия — при големи нодозни струми, особено с медиастинална ло¬кализация и тумори в преден медиастинум;
- емфизем и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) — етиологията се свързва с хрущялен дефицит.
Клинична картина и диагноза.
Характерна клинична изява е експираторното хриптене и стридор със или без лаеща кашлица. В диференциално диагностично отношение трябва се да мисли за астма и особено за емфизематозен и хроничен бронхит.
- Спирометричният запис се характеризира с прекъсване в експираторната фаза на спирометрията. Представя се като плато, което кореспондира с функционална обструкция, дължаща се на колапс на въздухоносния път.
- Рентгенографията на гръдния кош, трахеалната томография и компютърната томография могат да визуализират стеснение на трахеята, но могат и да бъдат напълно нормални, с изключение на някои случаи, свързани с медиастинална патология и „саблевидна трахея". Динамичното изобразяване при видео-трахеография е полезно за диагностицирането както на наличното стеснение, така и на неговата степен.
- Трахео-бронхоскопия — основен диагностичен метод. Ендоскопията трябва да се осъществява под местна или обща анестезия при дишащ пациент без миорелаксант. Типичната малация се визуализира като колапс на трахеалната стена в експираторната фаза на дишането.
Лечение
Резекция.
Показана е при постинтубационната трахеомалация, особено в съчетание със стеноза, заемаща къс сегмент от трахеята.
Външно шиниране.
Състои се в подсилване на мембранозната част на трахеята. Операцията е подходяща за малация, свързана с емфизем и хроничен бронхит. За целта се използват автоложни парчета кост (ребро), хрущялни „пръстени", мрежа на Marlex и силиконови стентове, прикрепени към трахеята с шевове.
Вътрешно шиниране (стентиране).
Показано е при ограничена сегментна малация, която може да се разшири с използване на Montgomery Т-стентове. Особено подходящи са млади пациенти с постинтубационно размекване без тежка обструкция. Стентът може да се свали след 12—18 месеца.
Литература:
Ръководство по хирургия с атлас том VII под ред. на проф. Д.Петров - издателство "Проф. Марин Дринов", София 2011
| < Предишна | Следваща > |
|---|
