Специализирано списание за хирургия и медицина: Хирургия Гръдна хирургия Бронхогенна киста - видове и поведение

Бронхогенна киста - видове и поведение

Печат

bronhogenna-kistaБронхогенните кисти могат да бъдат открити в медиастину­ма или хилуса, но при 50—70% от случаите са локализирани в белия дроб.

Рядко и нео­бичайно се намира извън гръдния кош. При нея се наблюдава слой от бронхиален епи­тел върху фибромускуларна основа и нали­чие на хрущял в стената й. При наличие на вторично възпаление бронхиалният епител може да бъде заместен от плоскоклетъчна метаплазия. Бронхогенните кисти обикно­вено са еднокамерни, но може да бъдат и мултилокуларни или множествени. Те могат да съдържат водниста течност, слуз или по-рядко гной.

Медиастиналните бронхогенни кис­ти се кръвоснабдяват от дискретни систем­ни съдове, а венозният им дренаж е чрез v. azygos и v. hemiazigos. Те рядко комуникират с бронхиалното дърво и следователно рядко се инфектират вторично. Локализирани са най-често вдясно паратрахеално, в бифуркацията, хилуса или параезофагеално.

Интрапулмоналните бронхогенни кис­ти са с тънка стена, по-често единични, но биват и множествени. Кръвоснабдяват се от дискретни клончета на бронхиалната арте­рия, а венозният им дренаж е чрез белодроб­ните вени. Тези кисти обикновено комуники­рат с бронхиалното дърво. Инфектирането им води до рецидивиращи пневмонии, фе­брилитет, сепсис или други форми на респи­раторен дистрес.

Изпълнените с въздух бронхогенни кис­ти са добре разграничими рентгенологично. Те могат бързо да нарастнат на големина и ако перфорират могат да предизвикат на­прегнат пневмоторакс. Хирургичното им отстраняване е задължително.

 

Кистичните лезии, които комуникират с въздухоносните пътища и съдържат течност или гной, рентгенологично се позитивират с хидроаерично ниво в странична или коса проекция. Инфектираните кисти обикно­вено се съпътстват с мантелна пневмония, но понякога трудно се отличават от емпием или солидна формация. Триъгълната сянка обикновено говори за емпием, а посред­ством КТ може да се диагностицира тумор­на формация. В тези случаи бронхоскопията е задължителна. Освен супурацията, като ус­ложнения рядко могат да развият интракавитарна хеморагия или малигнизация.

В диференциално-диагностично отно­шение бронхогенните кисти трябва да се раз­граничат от кисти с чревен произход, които имат чревен епител, а когато са в белия дроб трябва да се разграничават от белодробен абсцес. Абсцесът има множество свързва­ния на кухината си с малки дихателни пъти­ща, докато бронхогенната киста няма таки­ва. Често бронхиектазиите при малки деца могат да се сбъркат с бронхогенна киста.

Лечението е оперативно отстраняване на кистата след саниране на инфекцията, за което са показани всички новородени и деца. Кистите, разположени в паренхима, подлежат на сегмент- или лобектомия чрез торакотомия или VATS.


Автор: Проф. д-р  Деян Йорданов