Специализирано списание за хирургия и медицина: Хирургия Гръдна хирургия Болести на тимусната жлеза

Болести на тимусната жлеза

Печат

Увеличена тимусна жлеза лечение, тимусна жлеза лечение, болести на тимусната жлеза, кисти на тимуса, киста на тимусната жлеза, анатомия на тимусната жлезаТимусът е сложен и високоспециализиран лимфоиден орган. 

 

 

В млада възраст той е отговорен за развитието, диференциацията и узряването на Т-лимфоцититите като основни участници в клетъчния имунитет на организма. Основно той е съставен от епителни клетки и лимфоцити. Прекурсорните клетки от костния мозък мигрират до тимуса и се диференцират в лимфоцити. Голяма част от тях се разрушават, докато останалите се транспортират до различните тъкани и се превръщат в Т-лимфоцити. Тимусът достига максималните си размери (25—30 g) през пубертета, след което претърпява инволютивно развитие, изразяващо се в постепена трансформация на тимусната тъкан в мастна.


Анатомия на тимуса
 

Тимусът е разположен точно зад стернума в предния медиастинум и пред големите съдове и перикарда. Образуван е от два лоба, които изтъняват в горния и долния си край под формата на рогове. Това му придава характерна Н-образна форма или форма на пеперуда. Всеки лоб се състои от кора и сърцевина. Той може да расте латерално, достигайки встрани до n. phrenicus. Главният приток на кръв се осъществява чрез аа. thoracicae internae. Допълнително има и кръвоток от a. thyroidea inferior и a. pericardiophrenica. Много рядко е възможно кръвоснабдяването да се извършва от директен клон на възходящата аорта. Вените придружават артериалните съдове с изключение на v. thymica, която е къса и се влива директно във v. brachiocephalica sinistra или v. anonyma [1].

Кисти на тимуса

Кистични лезии на тимуса могат да бъдат открити навсякъде по пътя на тимусната миграция в хода на ембрионалното развитие — от ъгъла на мандибулата до тялото на стернума.
Патологоанатомия и патогенеза. Тимусните кисти се разпознават от останалите кисти по наличието на тимусна тъкан в техните стени. Те са покрити от епител, който може да бъде плосък, цилиндричен или често пъти цилиарен, и са изпълнени със серозна течност, излющени клетки или хеморагично съдържимо. Някои от тимусните кисти имат ембрионален произход поради дефект в развитието. Най-често произходът им, независимо дали са медиастинални или цервикални, е свързан с дегенериращи телца на Hassal в зрелия тимус.
Клинична картина. Най-често кистите протичат абсолютно асимптомно и трябва да достигнат значителни размери, докато дадат някаква симптоматика, която в общи линии би наподобявала симптоматиката на тимомите. Те могат да претърпят по-бърза експанзия поради кръвоизлив в тях или поради респираторна инфекция, като кистите задълбочават протичането на тази инфекция.
Диагноза. Диагностицират се най-често рентгенографски при изследване по повод друго заболяване. По-добре се наблюдават при КТ с контраст. Те изглеждат като образувания с хомогенна плътност, които са в контакт с тимуса, но често навлизат и към интраторакалното пространство (обикновено към едната гръдна половина).
Лечение. Лечението се състои в оперативното им отстраняване.





Литература:

1.    Йорданов, Д. Мястото на тимектомията в комплексното лечение на миастения гравис. Канд. дис. София, 1997.
2.    Detterbeck, Е С., A. М. Parsons. Thymic tumors. A Review of Current Diagnosis, Classification and Treatment. — In: Pearson's Thoracic and esophageal surgery. Ed. FC Pearson. Churchill Livingstone, 2008, 1589-1615.
3.    Gronseth, G. S., R. J. Barohn. Practice parameter: Thy-mectomy for autoimmune myasthenia gravis (an evidence-based review) Report of the Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology. - Neurology, 2000, 55, 7-15.
4.    Kucharczuk, J. D. Cooper. Transcervical Thymectomy for Nonthymomatous Myasthenia Gravis. — In: Pearson's Thoracic and esophageal surgery. Ed. FC Pearson. Churchill Livingstone, 2008, 1715-1721
5.    Singhal, S., L. R. Kaiser. Surgery for Myasthenia Gravis. — In: Pearson's Thoracic and esophageal surgery. Ed. FC Pearson. Churchill Livingstone, 2008, 1549-1562.
6. Yaretzky, A., K. M Steinglass., J. R. Sonett et al. Thymectomy in the management of Myastenia gravis. — Semin. Neurol., 2004, 24, 49-62.