Специализирано списание за хирургия и медицина: Здраве Психиатрия Алкохолна зависимост - алтернативи за лечение по време на абстинентния период

Алкохолна зависимост - алтернативи за лечение по време на абстинентния период

Печат
Алкохолна зависимост - симптоми и лечение, алкохолна зависимост лечение, алкохолизъм лечение, видове алкохолна зависимост, лекарство за алкохолизъмАбстиненцията е от сновната цел на повечето подходи за лечение на алкохолна зависимост. За съжаление, тезите се предоставят на само една малка част от пациентите. Голяма част от тях имат нужда от специфична подкрепа и по време на неабстинентния период. Възможно е, а е и необходимо, да се утвърдят подходи за лечение, насочени към намален прием на алкохол.

При повечето подходи за лечение на алкохолна зависимост първата непосредствена цел на терапията е строга абстиненция. Като цяло това е правилно, тъй като при повечето пациенти най-доброто стабилизиране може да се постигне само чрез пълна и трайна абстиненция. От друга страна, клиничната практика показва, че в началото само малка част от пациенти могат да си представят като непосредствена цел пълна и трайна абстиненция. Това се потвърждава и в последните доклади от британското проучване UKATT, което показва, че при първия контакт с лекар само около една пета от нуждаещите се от терапия пациенти с алкохолна зависимост или рискова употреба на алкохол могат да се решат в полза на абстиненцията като непосредствена цел на терапията. В рамките на проучването е установен контакт с 2098 пациенти със съмнение за злоупотреба с алкохол. От тях 1157 отказват участие в проучването. Включените пациенти са били попитани, дали за цел на терапията желаят абстиненция, или умерено пиене. От групата от 742 души около половината са избрали абстиненцията като непосредствена цел на терапията.1,2

Намаляване на консумацията вместо „Принудителна абстиненция“

Прекомерното подчертаване на значението на абстиненцията при различните подходи за лечение на алкохолна зависимост има негативно влияние. Самото споменаване на думата „абстиненция“ води до по-трудно взимане на решение от страна на пациентите да започнат лечение или дори да изразят желание за такова. Вероятно някои пациенти дори са принудени да „пригодят“ своите цели и готовност за провеждане на лечение, за да бъдат включени в терапевтична програма. За съответните институции това има мащабни последици: ограничава съществуващите възможности и не позволява адекватна оценка на терапевтичния успех. По-точно казано – съвременните подходи повече изискват наличие на абстиненция, отколкото да са ориентирани към нея.

До момента единствената алтернатива на всички подходи, ориентирани към абстиненция, е концепцията за „контролираното пиене“.Тази форма на лечение изисква строга самодисциплина от страна на пациента с алкохолна зависимост и поради това е подходяща само за ограничена част от тях. Както клиничният опит, така и емпиричните изследвания показват, че към естествения оздравителен процес на пациенти с алкохолна зависимост, успяващи да постигнат дългосрочно въздържание, спадат опити за намаляване на употребата и на експерименталната консумация на умерени количества алкохол. Много пациенти минават през няколко „фази на размисъл и експериментиране“, преди да изберат пълното и трайно въздържание. Интересното е, че в гореспоменатото проучване UKATT, пациентите, които при започване на проучването са избрали за цел умерена употреба на алкохол, а не въздържание, имат значително подобрение. Десет процента от пациентите, които при започване на проучването избират умерената употреба на алкохол, след 12 месеца на проследяване дори напълно постигат абстиненция.

Терапията е ефективна и при липса на въздържание

Основните аргументи против терапевтичната работа с пациенти, консумиращи  алкохол, са когнитивните нарушения и поведенческите проблеми на болните и произтичащото от тях недобро придържане към прилаганата на терапията. Някои по-нови проучвания правят тази гледна точка относителна. Доказано е, че дори при пациенти с ежедневна прекомерна консумация на алкохол редовното участие в прости когнитивни сесии за обучение довежда до намаляване на дневната консумация на алкохол.4 Друго проучване на същата работна група показва, че дори и при не-абстинентни пациенти може да се постигнат благоприятни промени на емоционалните реакции спрямо стимули, свързани с употребата на алкохол.5 Тези резултати потвърждават хипотезата, че е възможно прекъсване на патологичната регулационна връзка между емоционалното и телесно състояние и консумацията на алкохол, дори и при актуална консумация на алкохол. В клиничния смисъл това би означавало, че терапевтичният процес може да се започва и при пациенти, които не са абстинентни.

Ново лекарство помага при редукция на консумацията

Нови възможности  за лечение на не-абстинентни пациенти с алкохолна зависимост се откриват и във фармакологичен аспект. В Европа предстои одобрение на медикамента Nalmefene като ново средство за лечение на алкохолна зависимост. Nalmefene е опиоиден рецепторен антагонист и има благоприятни фармакологични свойства. В клиничните проучвания фаза III с този медикамент за първи път за основана цел на терапията е посочена намалената  консумация на алкохол. При пациенти, приемащи Nalmefene, са отчетени 50% по-малко дни с ексцесивна консумация на алкохол спрямо  пациентите в плацебо групата. През 12-месечното наблюдение приемът на Nalmefene води до намаляване на общата консумация на алкохол с 60%.3 Nalmefene води до намаляване на позитивното затвърждаване на стимули, асоциирани с употребата на алкохол, като по този начин намалява „привлекателността“ на алкохола. С подходяща психосоциална подкрепа и адекватно поставени цели, може да доведе до трайно намаляване на алкохолната консумацията.

Във всяка фаза има смисъл от мерки за намаляване на приема на алкохол

Всички групи пациенти с алкохолна зависимост и рискова консумация на алкохол могат да имат полза от провеждането на специфична терапия с основна цел намален прием на алкохол. При това намаляването на консумацията може да бъде или етап, предхождащ  пълната абстиненция или да се разглежда като самостоятелна цел.

При пациенти с алкохолна зависимост и добра прогноза още преди фазата на пълно отнема на алкохол следва предпазливо да се опита трайно намаляване на консумацията на алкохол. Така тежестта на абстиненцията може да се намали и да се благоприятства въздържанието в началото на пълното спиране на алкохола. При пациенти, за които в момента въздържанието е нереалистично - например поради съпътстващо разстройство – терапията, ориентирана към намаляване на консумацията, може да доведе до подобряване на контрола по време на алкохолни запои, а по този начин – и до стабилизиране на състоянието. При благоприятен ход по-късно може да се цели и пълно въздържание.

При пациенти с тежка зависимост, при които дългосрочното въздържание е малко вероятно, терапията, ориентирана към редукция на приема, може да доведе до намаляване на токсичното натоварване с алкохола и намаляване или забавяне на соматичните последици. Медицинските мерки за лечение на соматичните усложнения трябва да се комбинират със специфични психосоциални мерки за намаляване на консумацията на алкохол.

Заключение

Налице е спешна нужда да бъдат разработени нови подходи за лечение и грижи с по-добра достъпност за пациентите с алкохолна зависимост. Само терапията, ориентирана към намалена консумация, може да улесни започването на лечение от не-абстинентни пациенти и да стимулира тяхната автономност. В този смисъл без разширяване на утвърдените терапевтични подходи винаги ще бъдат подпомогнати само част от нуждаещите се от лечение пациенти с алкохолна зависимост.

Литература:

Автор: Проф. Сергей Мехчеряков Отделение по обща психиатрия на Медицинския университет в Инсбрук

1 Adamson SJ,  Heather N, Morton V, Raistrick  D; UKATT Research Team: Initial preference for drin- king goal in the treatment of alcohol problems: II. Treatment outcomes. Alcohol Alcohol 2010 ;45(2):36-42. PMID 20130150

2 Heather N, Adamson  SJ,  Raistrick  D, Slegg  GP; UKATT Research Team: Initial preference for drin- king goal in the treatment of alcohol problems: I. Baseline differences between abstinence and non- abstinence  groups.  Alcohol Alcohol 2010; 45(2):28-35. PMID: 20130149

3 Trial watch: Nalmefene reduces alcohol use in phase III trial. [No authors  listed]  Nat Rev  Drug Discov, 2011; 10(8): 566. doi: 10.1038/nrd3518

4 Houben K, Wiers  RW,  Jansen  A: Getting a grip on drinking behavior: training working memory to reduce alcohol  abuse. Psychol Sci 2011; 22(7): 968-75. Epub 2011 Jun 17. PMID: 21685380

5 Houben K, Nederkoorn C,  Wiers  RW,  Jansen  A: Resisting temptation: decreasing alcohol-related affect and drinking behavior by training response inhibition. Drug Alcohol Depend 2011; 116(1-3):132-6. Epub 2011 Feb 1. PMID: 21288663