Специализирано списание за хирургия и медицина: Здраве Ендокринология Постпрандиалната хипергликемия - важен параметър при контрола на захарния диабет

Постпрандиалната хипергликемия - важен параметър при контрола на захарния диабет

Печат

Хипергликемия и захарен диабет, контрол на захарния диабет, кръвна захар и диабет, захарен диабет тип 2, хипергликемия след нахранване, диабет след нахранване

 

Само по себе си проследяването на стойностите на кръвната захар на гладно и на HbA1c не са достатъчни, за да се постигне физиологичен контрол на кръвната захар. Все по-голямо значение придобива разпознаването на пиковете на кръвната захар след приема на храна. Още преди появата на захарния диабет тип 2 могат да се установят повишени стойности на кръвната захар след нахранване, което означава два пъти по-висок риск от сърдечносъдово заболяване.

 

Пример от практиката показва колко важно за прогнозата за пациента е редовното измерване на нивото на кръвната захар: Йозеф К., на 59 години, от четири години е на лечение за захарен диабет тип 2. Стойностите на HbA1c и на кръвната захар на гладно винаги са били в целевите граници. Въпреки това той е получил инфаркт на миокарда. Възможната причина за това са измерените в болницата глюкозни профили в различни моменти от деня: г-н K. има постпрандиални пикове, със стойности над 8,88 mmol/L, които не са се отразили на стойностите нито на HbA1c, нито на кръвната захар на гладно. Отсъстват необходимите терапевтични мерки, лекарят и пациентът са се заблудили относно безопасността.

Ръководства на IDF и ÖDG (Австрийското дружество по диабет)

За да се изясни важността на постпрандиалната хипергликемия при контрола на захарния диабет, Международната федерация по диабет (IDF) е публикувала собствени ръководства за контрола на постпрандиалните стойности на кръвната захар. Според тях не бива да се надхвърля стойността на кръвната захар от 7,77 mmol/L. Американската асоциация на ендокринолозите-клиницисти American Association of Clinical Endocrinologists (AACE) подчертава важното място на постпрандиалната хипергликемия и в своето ръководство препоръчва повишените постпрандиалните стойности на кръвната захар да бъдат понижени, независимо от HbA1c, до стойност 2 часа след ОГТТ от <7,77 mmol/L. За бъдат спазени тези изисквания – Австрийското дружество по захарен диабет изисква стойността 2 часа след основното нахранване да е под 8,88 mmol/L, освен това е необходимо постпрандиалната стойност на кръвната захар да бъде измервана многократно, дори и когато стойността на HbA1c (все още) е нормална.

Да вървим по нови пътища

На този фон контролираното структурирано самостоятелно измерване на кръвната захар придобива все по-голямо значение. То е добра възможност, за да се демаскират повтарящите се постпрандиалниe пикове. Модерните системи за измерване на кръвната захар са от голяма помощ за пациентите, тъй като им дават възможност измерените стойности да се маркират като постпрандиални, и те да се разглеждат обобщено, като се определи средна стойност. За лекаря, консултанта по захарен диабет или пациента предимството е, че така непосредствено се виждат промените в терапията, храненето или стила на живот върху постпрандиалните стойности и се засилва съзнанието на лекарите и пациентите за тази важна област от контрола на захарния диабет. Това ще допринесе за по-доброто прилагане в ежедневната практика на изискванията на националните и международни ръководства за по-съществено вземане предвид на постпрандиалните стойности на кръвната захар.

Цифри и факти относно постпрандиалните хипергликемии (ППХ)

  • ППХ започват още преди изявата на ЗД тип 2 (Герих, 1996 г.)
  • ППХ са вредни и трябва да се лекуват (IDF, 2007)
  • ППХ са важен независим рисков фактор за сърдечносъдови заболявания (Ханефелд, 1998)
  • ППХ може да има, когато спрямо HbA1c контролът на обмяната изглежда адекватен: ППХ се появяват при 2 от 3 диабетици с HbA1c <7%
  • Относителният риск от сърдечносъдови инциденти  е повишен с 1,6 пъти още при стойности на постпрандиалната КЗ от 7,77 mmol/L (Коутиньо, 1999)
  • Повишените двучасови стойности на КЗ са по-подходящи за оценката на риска от смърт, отколкото стойностите на КЗ на гладно (DECODE 1999)
  • Намаляването на постпрандиалните пикове на КЗ е също толкова важно за достигането на целевата стойност на HbA1c, колкото и контролът на КЗ на гладно (IDF, 2007)
  • Прогресията на атеросклерозата, измерена с помощта на IMD на каротиса може да бъде забавена чрез по-добър контрол на постпрандиалните хипергликемии (Еспозито, 2004)


Поглед в бъдещето

Според експертите това непременно е необходимо, тъй като още днес се оповестява следващата стъпка: На преден план като обект на изследванията излизат колебанията в нивата на глюкозата, тъй нар. вариации на гликемията. Експерименталните проучвания с животни, както и експерименталните модели при хора, доказват, че по-големите вариации на гликемията, също както и постпрандиалната хипергликемия има неблагоприятна прогноза за болните от ЗД тип 2. Новите измервателни системи могат да изобразяват хода на отклоненията на кръвната глюкоза, представяйки индивидуалната променливост на гликемията. Ето защо в бъдеще контролираното, самостоятелно структурирано измерване на КЗ при болните от диабет тип 2 ще става все по-важно от сега.


Автор: Д-р Анита Крайлхубер